Обичам ли музиката? Не знам. Прекалено често я ненавиждам. Но тя ме обича. И когато някой ме изостави, тя се връща при мен и настоява да бъде обичана - казва Ницше, обяснявайки своята телесна зависимост от музиката. С този брой L’Europeo реши да отпразнува изминалия XX век като Векът на джаза. Защо ли? Защото в проблясъка на гениалността човек усеща своята бездарност и му става тъжно. Може би именно затова музиката без думи често навява тъга, но по-тъжната драма е музиката без музика. В отговор на културологичния шок от чалгата L’Europeo представя съдбите на някои от най-известните имена в джаза. Потресаващо е, че за да те обичат, трябва да правиш лоша музика. А за да те ненавиждат, не е нужно да правиш нещо. Просто слушаш джаз. Какво е джазът ли? Джазът е нещо противоположно на приказката. Той започва от уличния хаос, от глада и проституцията, за да заеме днес снобските богати кресла на постмодернизма. Джазът, чието влияние надхвърля това на музиката! Джаз е, когато си смачкан и когато си велик. Мой приятел ми подсказва, че за мен музиката може и да е джаз, но за него джазът е шум. А аз му отговарям, че за да е влюбен някой в джаза, първо трябва да го слуша. Джаз, рок, техно, бритпоп. Вкусовете са отчайващо различни. Както казва Бетовен: Вашата опера много ми хареса. Май ще трябва да напиша музиката към нея.