На чистата дъска на детската душа, провъзгласена от Джон Лок за божествена невинност, уверено драскаме забрани, за които вярваме, че рисуват границите на общоживеенето ни. Дали е добре, както на Лок, да повярваме и на Мел Брукс, който твърди, че Десетте Божи заповеди били петнайсет, но Моисей изтървал едната плоча със скрижалите и тя се разбила върху синайските камънаци. От тогава – в заслепението си да се прави на Господ, за което неведнъж си е плащал – човекът дорисува заповеди и забрани. Тази му страст предизвиква и най-голямата „мокра поръчка“ в историята – Потопа. Предизвиква и австро-научното обяснение на мокрите сънища – Фройд. Уверено ни води през бурните води на комунизма към тихите забрани на глобализацията. Засега опитите на световните звукозаписни и кинокомпании да обявят свободното сваляне на музика и филми за табу удрят на камък, но – говори се – след АCTA, PIPA и SOPA следващият ход ще е киберпиратството да бъде приравнено с човекоядството и трупоблудството. Твърди се, че след Потопа Господ разрешил на Ной да изяде овцата си. Изобщо да яде месо… Тук се разделят пътищата ни с последователите на Мохамед. За тях не е проблем да изядеш овцата си, но… само ако не си преспал с нея преди това!

Табутата и тяхното нарушаване са постоянна проверка на божествения ни произход. Онова, което – според Мишима Юкио – ни превръща в „самооскверняващи се животни“. Раждаме се чисти, за да се изцапаме със собствените си забрани. Змията ни поднася ябълката на познанието, а Ева – след като отхапе – вижда във виещия се изкусител не само Сатаната, но още обувки, чантичка и… може би ще остане малко и за ръкавички? За израелците табу е яденето на месо с мляко, а в Англия би следвало да обявят за престъпно наливането на мляко в чая. Но не го правят. Сексуалните табута на Албиона – колкото и да са извратени – не будят обществена възмута, по-голяма от това да залепиш пощенска марка с образа на кралица Елизабет надолу с главата. Това е напълно неуместно и се приема за държавна измяна, наказвана по адекватен начин… Но в цялата главоблъсканица да не забравяме, че все пак терминът „табу“ няма нищо общо с табула раза-та на Джон Лок, а произлиза от религиозните обреди в Полинезия, където се използва като религиозна забрана върху предмет, слово или действие. Нарушението на забраната се наказва от свръхестествените сили със смърт или в по-добрия случай – с болест.

Каква я мислиха полинезийците, каква стана.