Сто години след началото на Първата световна война светът нищо не е научил и нищо не иска да научи. Разхожда се между милионите кръстове на войнишките гробници край Вердюн, Сома или Ипър и си мисли: „Я, колко много плюсове!“. Няма го страха от Бога и срама от извършеното, причината за което е обяснил още през 1610 г. умният Еразъм: „Глупостта ни освобождава по чуден начин от тия две пречки – срама и страха“. И тъй като безсрамният и безстрашен свят нищо не е научил и не иска да научи, след Първата му глупост ще дойде Втората, за да сме днес в очакване и на Третата.

Трудно е за съвременния човек да проумее мащаба на катастрофата от 1914 г. Войната, която трябваше да сложи край на всички войни, се оказа недоразумение без аналог в досегашната човешка история, от чиято кървава утроба се родиха комунизмът, фашизмът, националсоциализмът. Унищожено беше едно поколение, физически и психически. Опрял револвер в челото си, Старият континент натисна спусъка и с учудване разбра, че в цевта е имало куршум.

Останалото са факти. Още на следващата страница любителите на фактологията могат да се запознаят с всички по-важни събития от бойните действия. Те обаче няма да им помогнат да осмислят случилото се. Истинската история е онова, което се случва между датите, и точно това ще бъде разказано. Разкази за страдание, невъзможна любов, шпионски дуели, лудост, неочаквана доброта, смърт. В импровизираната разходка из деветте кръга на военния ад ще ни поведат не един, а няколко Вергилиевци на име Ремарк, Хемингуей, Хашек, Аполинер, Йовков или Барбюс. С техните сълзи ще плачем, с техните сърца ще кървим, с преживяното и написаното от тях ще преживеем отново ужаса, за да се освободим от него. Без да го забравяме.

Всъщност освен литературните произведения на споменатите Вергилиевци от Първата световна война има и още две ползи: психотерапията и апаратът на д-р Рьонтген получават масово признание. Може да не са колкото негативите, но все пак е нещо.