От 1989 година изминаха двадесет години. Когато комунизмът, сякаш сътворен от провалилия се Бог, се разпадна тухла по тухла. Оттогава всеки, който е прочел две книги и носи куфарче, мисли, че разбира що е комунизъм. Не, не разбира. Комунизмът не се разбира, той е неразбираем. Комунизмът се преживява. От него се оцелява. За тези, които не проумяваха репресиите, комунистите нежно обясняваха: Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцето. Този омлет се оказа най-скъпият в историята на човечеството. Култивира роли и измама в аномални размери. За да останеш нормален, трябваше като в роман на Оруел да спазваш правилото: „Бъди възможно най-пропаднал! Това отлага утопията.” Утопията. Онази нелепа фантазия в тоста на Хрушчов пред Айзенхауер в Белия дом, след като съветският Никита напълно се ошашавя от видяното в Холивуд: „Утре ние ще бъдем богати, колкото вас. А вдругиден – още по-богати!” Ха-ха, това не е виц, другари.

Цяло поколение израсна с абсурда на супер силите – една разделена Германия насред разделена Европа. На 9 ноември 1989 година, когато хиляди източногерманци се втурват към Берлинската стена и започват да я рушат, Харалд Йегер е ръководещ офицер на граничния пункт на Борнхолмерщрасе. Син на ковач от Баутцен, Харалд се научава как се строят пещи, а през 1961 година се записва като доброволец в граничните войски на Източна Германия. Обучава се от секретния комплекс на ЩАЗИ, работи като следовател и става специалист по защита от тероризма. В 23:20 часа Харалд Йегер дава заповед за отваряне на стената между Източен и Западен Берлин. Без никакви инструкции отгоре. „Браних я в продължение на 28 години. Това не е като да ритнеш някоя кофа. Това е целият мой живот” – казва Харалд. Рухва един от най-ярките символи на Студената война.