Утрото на 30 май 1896 г. среща в Ню Йорк госпожа Ивлин Томас и господин Хенри Уелс. Госпожата отива с колелото си на работа, а мистър Уелс с трепет изпробва революционната си придобивка – чисто нов автомобил „Дюрея Мотор Вагон“. Това е първата документирана автомобилна катастрофа в историята на човечеството. Сблъскалите се са се отървали с „лек уплах“, както по друг повод твърдят руските класици Илф и Петров, родили крилатата фраза „автомобилът не е лукс, а превозно средство“. Всъщност 20 години по-рано за първа жертва на колите претендира Мери Уорд, която била прегазена от експериментален файтон с парен двигател, сглобен от братовчедите й, развиващ умопомрачителната скорост от 6,5 км/ч. Когато мистър Уелс блъснал госпожица Томас, струпалите се на мястото ченгета се чудели да го арестуват ли, или не. Не само нямало практика, но и въпросът бил почти философски – машината ли е виновна, или човекът зад машината. Все пак Хенри прекарал два дни в затвора, а днес този въпрос е решен с категоричността, с която бръсначът на Окам разрязва котката на Шрьодингер. Автомобилът е израз на Човека и – както други негови странни хрумки като часовника например – е крайно неприродосъобразен и нелеп. Ние сме роби на ламарините върху четири колела. Нещо повече – нашата кола е нашето аз, а – въпреки многонационалността на автомобилните компании от последните десетилетия – държавите и нациите също се изразяват чрез своите автомобили. Съвсем уместен е въпросът, ако не съществуваше „Мерцедес“, колко пъти още Германия щеше да нападне Полша. Отговорът е ясен – Австрия никога няма да произвежда коли, защото Германия ги произвежда, а Чехия винаги ще се гордее повече с бирата, отколкото с шкодата. Има и парадокси: ако колите са израз на националния и индивидуален дух, защо Толстой, Рахманинов или Менделеев по никакъв начин не можем да ги открием в руските автомобили? Нали колата е еманация не само на духа, но и на цялата национална индустрия? Вероятно въпросът съдържа отговора, поне що се отнася до Русия... 

Автомобилът е неестествен – от всички други начини на придвижване на хората – по вода, по въздух, на кон, той най-много се нуждае от специално създадени пътища. От нарочно и грубо вмешателство в природата. Той променя драстично околната среда, за да съществува – не само с асфалта, но и изтръгвайки нефта и природния газ от сърцето на земята. Автомобилът всъщност отвори пластмасовата кутия на Пандора, потапяйки ни в един нефтен свят, където отдавна поливинилхлоридът (PVC) се бори с водата и въздуха за приза „най-разпространено химическо съединение“. И – питаме се – защо след като е такова пъклено изобретение, така го харесваме, обичаме и боготворим? Дали пък не е едно от изкушенията на Лукавия във вечната му игра с Господ за нашите души? Един възможен отговор – защото е красив. Защото идеите, заложени в него, са красиви. Красотата може и да не спаси света, но поне ще го опрости. Надявам се.