Парите може и да не носят щастие, но носят толкова добра имитация на щастие, че често е трудно да направиш разликата. В този смисъл битката за петрола е битка за щастие, макар и обяснението да изглежда сложно. Да кажеш, че петролът е просто енергия, е омаловажаване на века. Петролът е New world order (Нов световен ред). Бог бърка понякога, но корпорациите - не. Те следват парите и често дори побеждават демокрацията. Демокрацията според финансовия истаблишмънт на Америка изглежда така: „Трябва да нахлуем в родината им. Да избием лидерите им. И да ги направим християни.” Това казва по повод ислямските терористи политическият коментатор Ан Кълтър, американка. Да премълчаваш истината за войните по света е целуване на камшика. Гъливерите обикновено напускат света, между нас остават лилипутите. От друга страна, непрекъснатото хленчене колко лоши са петролните корпорации, как замърсяват планетата и лобистки управляват света ми навява усещане за интелектуален Макдоналдс. Казват, че къща, построена от камъни, е нещо повече от купчина камъни. Така речено петролът е нещо повече от трупане на пари. Представете си за миг какъв би бил животът без петрол?! Да пояздим конете ще е любимото ни занимание. И ако най-щастливото време за всеки човек е веднага след първия развод, то твърде далеч е моментът, в който алтернативните енергии ще отключат нашето пацифистко щастие. И тогава, когато вече няма да има кой да се бие за петрола, човечеството ще измисли нови битки.