„Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана да те сънувам”

Любомир Левчев

Изпитвах страст към него, страст, каквато и той беше изпитал за миг, но по-кратък от моя. Не си спестявах нито едно смешно положение: бях ревнива, пламенна, глупава, несръчна, доверчива, жалка, нежна, мнителна, бях каква ли не, но не и това, което съм, тоест безразлична. Тези думи на Сара Бернар съвършено описват състоянието на влюбеност. Измяната на Аз-а. Триумфалното бягство на Другия. Опитът да го настигнеш, като се сринеш беззвучно на земята. Но силното его на красотата разбира единствено езика на собствената си болка. Всяко изоставяне атакува точно онази важна за живота фантазия - че си специален. Човекът не понася свободата и като се опитва да избяга от нея, попада в ново робство. Коли, възхищения, лукс, жени, секс. Нова любов. Третият брой на L’Europeo е посветен на любовта. Любовта - същото онова чувство, което е прекалено силно, за да стане основа на щастливия брак. Непрекъснато тръгвам към теб. Ти не ме чакаш. И стигам до себе си. Ако любовта има смисъл, то той е да се себепознаеш. Да се изобретиш отново. Защото животът през цялото време отклонява вниманието ни. Дори не успяваме да забележим от какво точно, казва Кафка. Изглежда, ни отклонява от най-важното: урока по несбъдване. Да разберем защо обичаме?! Човек не знае какво е вечност, за да я обещае на някого.