На 12 април 1961 г. вестта, че Юрий Гагарин е първият човек в орбита, изсипва на Червения площад спонтанно ликуващи граждани на Москва. Групи хора с външен вид на обитатели на космическа кръчма от екранните саги, които ще се появят 40 години по-късно, носят огромен плакат с надпис „Все в космосе!“. Образът на тези мирновременни съветски обитатели на един космос, представляващ и днес загадка за останалата част от човечеството, по-голяма от цялата Вселена, се е набил дълбоко в съзнанието ми. Редом с въпроса как може народ, дал на света Менделеев и Циолковски, Достоевски, Гогол и Толстой, Рахманинов и Чайковски, Сахаров и Солженицин, да произведе „Лада Калина“ например, където нито един от тези хора не присъства.

Западният свят прави няколко опита да надзърне в непознаваемата руска душа. Повечето приключват трагично. Например френският при Бородино през септември 1812 г. или немският при Сталинград през февруари 1943 г. После сякаш Западът се примирява с руската неведомост, държейки я дълго време във ведомостта „империя на злото“ – заведена от Роналд Рейгън на 8 март 1983 г. в Орландо, Флорида, пред националната асоциация на евангелистите. Аудиторията е наясно с уравнението на Рейъгън, но няма как да разчете знака за равенство, който Андрей Тарковски поставя точно 20 години по-рано между Исусово и Иваново детство...

Между другото – Андрей Кончаловски, един от неуморно ровещите в непознаваемата руска душа, играе ролята на войник в този филм.

Подобно на безкрайна матрьошка, смисълът на онова, което „с ума не може да се разбере“, изскача и се плези в лицето на стреснатия и комплексиран външен наблюдател повече от 800 години. И често придобива толкова невероятни форми, че дори когато е нещо уж познато, всъщност е съвсем друго. Както руския кавър на Пинокио – Буратино, който след период на класово осъзнато дървено съществуване в момента е на път да приеме исляма, да се обреже с острилка и сам да си завъди харем. От споменатите матрьошки. Всички тези образи на непонятната Русия се реят в космоса редом с изстреляното на 3 ноември 1957 г. година куче Лайка и продължават да смайват света. Към тях следва да се пристъпя без традиционните родни комплекси от дядо Иван, които и днес са най-мощният възобновяем енергиен източник в България – доста по-голям от Белене и Козлодуй. Уловихме няколко от тях в L’Europeo 24, не забравяйки и за миг завета на Козма Прутков: „Плюй в лицето на онзи, който ти каже, че може да се обхване необхватното!“.