ЛЮБЕН ДИЛОВ-СИН

Тъгата по една неслучила се България днес често заменя нуждата от историческа истина. Вероятно заради грубата пропаганда и модерните ни комплекси за малоценност. Пристанът, където можем да потърсим поука, пример и утеха от съвременните ни несгоди, е домашният албум. Изчезналата България може би са изчезналите ни семейни спомени. Милионите лични истории сглобяват България доста по-различна от тази в учебниците. За жалост все още ги няма археолозите, които да я изровят, а писателите се справят според силите си… Обръщайки очи назад, в посоката, в която дядо Йоцо гледа, виждаме само контурите на днешните си тела и мисли, играещи върху стената на „Фейсбук“ – причудливи сенки от измамната светлина на компютрите.

ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ

Като сираци, строени в редица пред поредния осиновител, последните отломки от една друга България чакат своето приемно семейство върху мазните одеяла на градския битак. България всъщност не е изгубена, а изхвърлена. Тя гледа с гузните очи на човека, изнесъл кашончето със семейни фотографии до контейнера за смет. Тя няма потребност от колективна памет и отказва да съхранява индивидуални спомени. Ненужната памет е и евтина: фуражка – 5 лв.; ръкопис – 3 лв.; грамофонна плоча – 2 лв.; снимка – 1 лв. На градския битак има и порно, но то вече е скъпо. Цените се определят от търсенето. Ако някой все пак поиска да попълни белите полета на спомена, битакът е на негово разположение. Спомени за едно левче. Какво му плащаш.

ПЕЙО КОЛЕВ

Страстта да видиш. С всеки поглед, с всяка снимка – какво е било и как са живели, защо са живели. Толкова много погледи на толкова много непознати. Мъртви непознати от един изгубен свят. Илюзията, че сглобяваш вселена, накрая те изиграва, защото всяка молекула минало, която съживиш, отваря космическа бездна от въпросителни. Накрая, без да разбереш, от търсач на изгубени съдби си се превърнал сам в изгубена душа. Защото всеки детски поглед от овехтялата хартия, застинал в своя вечен миг като вкаменелост на самия себе си, ти напомня неумолимо за краткия ти престой тук. Тук? Понякога се питаш – ако някога някой срещне моя дигитален поглед, ще се случи ли нещо? Просто любопитство.