Der Mensch spielt nur, wo er in voller Bedeutung des Worts Mensch ist, und er ist nur da ganz Mensch, wo er spielt.“ Мъдрият Фридрих Шилер иска да каже, че човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе. Чудя се защо са превели по друг начин обобщената му мисъл на фасадата на националния ни стадион по футбол, както и какво е значението на Шилер за халфовата ни линия? Дали пък идеолозите на надписа върху стадиона не са прикрити почитатели на Шпенглер, който съзира гибелта на културата като израждане на съвременната цивилизация в спорт и политика? Преди да изпаднем във философски ступор от ритнитопковска величина, можем да си стиснем ръцете поне за това, че що се отнася до хазарта, думите на Фридрих Шилер са напълно в десетката. Хьойзинха и Макс Фриш допълват някои от детайлите по темата, а пък и Кант помага с някои доста сполучливи включвания.

Дали играещият човек (Homo ludens) е и ковач на съдбата си (Homo faber)? Играчът спира времето или го забързва до непоносимост. Играчът е самата същност на културата и само в играта е изцяло човек. Само че играчът на рулетка, покер, бакара, блекджек, дори на бутилка, е по-скоро религиозно вярващ в съдбата, отколкото неин създател. Той желае нещо да му се случи, а не да създава случващото се. Което си е чиста форма на съпротива срещу обществената норма.

Казано съвсем просто, аз харесвам хазарта дори в неговата деструктивност, защото той ни отличава от всички останали животински или растителни видове. Хазартът е едно от чистите, оголени проявления на човешката душа, такава, каквато е. Без да имам предвид анонимния служител, който търка с изцъклен поглед лотарийното билетче – то е все едно да сравняваме ръкоблудството с реалното сношение. От компетентни хора съм чувал, че има голяма разлика.

Но стига философстване, време е за рулетка.

Rien ne va plus!