Quant’e bella giovinezza
che si fugge tuttavia!
Chi vuol esser lieto, sia:
del doman non c’e certezza.

„Как красива е младостта, която бяга неусетно! Ако ти се живее – живей: утрето не е сигурно.“ В доста груб превод това е началото на прочутата поема на Лоренцо Медичи, наричан Великолепни, „Бакхус и Ариана“. Заобиколен от красота и коварство в ренесансова Флоренция, отгледал седем свои деца и незаконния син на брат си (станал по-късно папа Климент VII), прочутият Медичи намирал време и за платоническата си любов Лукреция Донати, вдъхновила го за тези стихове. Измъкнал се от коварния заговор на Паци, Лоренцо ил Манифико може да бъде посочен като първия благороден и облечен във власт родоначалник на култа към младостта, строшил иконописните рамки на средновековието и призовал красотата за нов живот в Европа. Какво толкова има в тези стихове, което ги прави повратни за отношението към младостта? Пъклената идея, че щастие е възможно тук и сега, на грешната земя, а не в отвъдното, постигнато чрез аскетичен и отричащ младостта живот. „Edamus et bibamus: post mortem nulla voluptas“ – „Ще ядем и ще пием: след смъртта няма наслада!“, се възкликва в една канцонета, също приписвана на Лоренцо де Медичи.

Кръгът се затваря по омагьосващ начин именно в преклонението пред младостта и в страха от смъртта. Отдавайки се без мяра на насладите на любовта и младостта, човек побеждава смъртта, но не с подвига на Спасителя, а с мимолетността на чувствено прекараните дни. „Где ти е, смърте, жилото?“ Бакхус гони Ариана и по време на неговия бяг неусетно за смъртните се изнизват дните. Ако не си безсмъртен като веселия бог на виното, мрачният бог на подземното царство може да ти помогне да напуснеш непобеден от старостта този свят. Лоренцо Великолепни е първата европейска поп икона и макар да води разумен и мъдър живот (непознат дотогава, а и дълго след това 30-годишен мир в Северна Италия), острите черти на лицето му могат да бъдат открити в портрета на Дориан Грей, в лицето на Кърт Кобейн и дори в смолистите коси на Ейми Уайнхаус. Вечно младите, непобедените. И всеки от тях като Лоренцо има своя Савонарола, надвесен над смъртния му одър, който вместо утеха му носи проклятия. Проклятие за това, че е решил да напусне този свят непобеден. Както успява да стори и самият Лорено ди Пиеро де Медичи, който въпреки живота си на патриарх на Европейския ренесанс успява да се измъкне неусетно едва на 43 години.