Уж отишлата си преди известно време социалистическа епоха обичаше да използва стряскащо звучащи съкращения и абревиатури по съветски образец. УЧТЕХПРОМ, ИНТРАНСМАШ, СОФЖИЛФОНД, както и легендарният ХОРЕМАГ – обединително понятие за хотел-ресторант-магазин. Орел, рак и щука, принудени от идеологическите обстоятелства да заживеят под общ покрив. По-разсъдливите читатели вече са се запитали какво общо има това с темата. А общо има. Естрадата е ХОРЕМАГ-ът на развлекателно-музикалната индустрия у нас.

Невинна дума, estrade, в превод от френски „невисока сцена или платформа, пригодена за лесно сглобяване и разглобяване на открити пространства“, с която отново по съветски образец знайни и незнайни стратези от 50-те до края на 80-те обобщават свободното време на трудещите се маси. Дори свободното време трябва да е организирано, контролирано, правилно насочвано. Затова под знаменателя „естрада“ попадат и циркът, и самодейците, и хумористите, и декламаторите. „Естрада“ са и поп музиката, и рокът, и джазът, оперетата, старите градски, а пък до тях – дарк уейвът. Митко Воев до Бисер Киров. Забележително.

Само че в духа на Кант, опитал се да обори всички доказателства за съществуването на Господ само за да открие още едно, се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Що се отнася до музиката, която е главният герой на следващите редове, тя победи. Разби естрадната рамка, преодоля идеологията и накрая изпълни мъртвородения термин с живот. В съзнанието на политически необременените поколения „естрада“ ще остане единствено като синоним на чистата музика, победилата музика на Тончо Русев, Стефан Димитров, Борис Карадимчев, Лили Иванова, Емил Димитров, Леа, Богдана, „Щурците“...

Както точно в този момент би възкликнал Васил Найденов: „А наште песни все ще се пейЪт!“.