Най-разпространената концепция за живот у богатите наследници се съдържа в едно-единствено философско изречение: Имам достатъчно, за да мога да се провалям до края на живота си. Затова и големият страх на прочутите родители относно техните деца изглежда като снимка на Парис Хилтън, залепена на хладилника. Моя богата приятелка, съпруга на търговец на метали, цяла седмица се колебаеше дали иска дете или куче. Чудеше се дали да съсипе килима или живота си. В крайна сметка след дълги разговори за истинския смисъл на нещата избра брилянтите. В този брой L’Europeo ви представя деца на известни родители. Техните съдби винаги са обект на завист, но то е, защото никой простосмъртен не знае цената на славата. Колко струва да кажеш на света, че времето е относително и почти не съществува?! Или да нарисуваш „Кутия за супа Кембъл с отварачка за консерви”?! „Когато хората забогатеят или станат много известни, те се подлагат на огромно изпитание” – казва Филип Бърбър, инженерен гений и богаташ, отдал се изключително на благотворителност. На това изпитание са подложени и децата. Сякаш славата е парче тухла върху мъничката крехкост на човека. Някои рухват, преди да са се изправили.

Чарли Чаплин пише в писмо до своята дъщеря: „След твоето име Жералдин е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на Земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. Tрябва да ти кажа една истина, моето момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже.”