Въпреки че обикновено употребявам производни на анасоновите напитки, по причини от лично естество в онази лятна вечер преди почти пет години бях предпочел сложен коктейл с агресивен цвят. Значително по-младата от мен дама не попита за кого е столчето в мое дясно, а го възседна със самочувствие, което, с тъга признавам, надали някога ще достигна.

– Носи ви се славата на бохем – каза тя, изискващо подавайки напред дългата си цигара.

– Аз? Бохем?! Да не ме бъркате с някого? – подадох изисканото огънче с искрено изумление.

– Не бъркам, гледала съм ви по „Панорама“.

– Още по-интересно… Само ми кажете, какво разбирате под бохем? Ако имате предвид, че съм трайно беден и сравнително свободен артист, то тогава сте напълно права.

– Нямам това предвид.

– Другият вариант е да ме считате за етнически ром – нали знаете, че преди да стане нарицателно да свободен артист, французите са наричали ромите „бохеми“ заради областта Бохемия, откъдето идвали?

– Подигравате ми се.

– В никакъв случай! Просто не разбирам, защо ме мислите за бохем? Защото пия алкохол ли? Все забравям, че бохемството у нас, кой знае защо, се свързва с пиянството.

– И това не е. Носи ви се славата на бохем, защото сте веселяк. Научих разни истории от ваши приятели и много ми заприличахте на един мой чичо, във Варна, същия веселяк като вас. Душата на компанията.

Мрачно забих поглед в агресивния си коктейл. Мои приятели – по онова време бяха двама, днес са по-малко с 50% – разказвали някакви истории на тази млада дама, а и на всичкото отгоре съм приличал на варненски чичо. Трагедия. Най-забележителното от всичко обаче беше концепцията, че бохемът за някого може да е синоним на веселяк. Къде сбъркахме – питаше вътрешният ми глас, докато дамата описваше заплетен казус около приемните изпити в УНСС. Не беше ли бохемството дух, свобода, творческо съзидание?! Или пък бохем е и чичото от Варна или Калофер, дето забавлява булките с мръсни вицове, изпива по два литра младо вино и яде по агне и половина на едно сядане? „Който трупа познание, трупа печал“, правилно отбелязва старозаветният Еклисиаст, но макар и опечален, още тогава се зарекох някой ден да извадя концепцията за бохемство от битовостта. Дали се е получило, е друг въпрос, още повече, че според Нойзи, с когото ще се сблъскате към края на списанието, в бохемството няма никакъв смисъл. Ами сега?