Човешкото тяло като самостоятелна форма не ми е интересно. Това, което ме интересува, е вътрешният пламък, който се излъчва през формата“, казва често Огюст Роден, особено когато търпи критики относно произведенията му, които не се вписват в естетиката и представата за красивото в края на ХІХ и началото на ХХ век. Сред тях са и множеството портрети на японската кабуки актриса Ханако. За периода от 1906 г., когато всъщност Роден се запознава с нея, до края на творчеството си френският скулптор извайва над 50 нейни маски и глави от различни материали – мрамор, бронз, глина, гипс, стъклена паста. Същевременно създава и десетки нейни портретни рисунки (молив, акварел). Най-известните му пластични произведения са „Главата на смъртта“ и „Медитиращата жена“. 

В хода на двадесетгодишното приятелство между Ханако (наричана още „японската Дузе“) и Роден непрекъснато жужат клюки, че далекоизточния модел е както муза, така и поредната млада любовница на стария скулптор. Някак седи съвсем естествено, особено след бурната му и твърде драматична връзка с Камий Клодел, безчетните му романи с асистентки, позиращи дами, актриси, танцьорки, бъдещи и настоящи художнички, сред които са и прочутите му страстни истории с маркиза Дьо Шуазел и Гуендолин Мери Джон.