Сюзан Зонтаг написа, че ХХ век започна със Сараево и свърши със Сараево – от атентата през 1914 г. до обсадата през 90-те. Сърбите могат да кажат, че техният започна с Косово и завърши с Косово. Руснаците пък броят от Петроград 1917 г. до Петербург 1999 г., когато се възкачи роденият там Путин. 

А българският ХХ век – то е ясно – започна и завърши с Македония. 

Намести се хронологически по-точно от другите „кратки“ векове. Започна с 1903 г. и завърши през 1999 г. За това време историята направи кръг. Беше ли пълен? Беше ли щастлив? Да караме поред. 

Векът изгря с една болка, един факт и една идея. Болеше несбъднатият санстефански блян, в който все неосвободената Македония бе голямата липсваща част. Фактите на терена бяха категорични: македонските славяни се смятаха българи. Но как да се присъединят към България, след като всички велики сили и съседи са против? Въртяха се няколко идеи. Стратегията „Екзарх Йосиф“ залагаше на бавни и дългосрочни стъпки – образование и национален градеж, докато крушата сама падне в торбата. Други разчитаха на българската или руската армия, трети – на дипломатическа игра.