Изминаха тревожно много години от времето, когато една малка, но тогава сплотена група от приятели решихме да си измислим телевизионен формат, който да разкаже на разбираем език събитията, белязали българския ХХ век, а в това число и нас самите. Режисьорите Милко Лазаров, Христо Живков, Лъчезар Аврамов, драматургът и писател Георги Тенев – тогава в амплоато си на изискано просветен водещ, и аз като сценарист на тази авантюра се хвърлихме в боя, като накрая взе, че се получи един от стойностните – струва ми се – проекти на Българската национална телевизия. Но ако перифразираме старата съветска пословица, телевизионното предаване е кат’ копейка – дрънне, звънне и офейка, докато с писаното слово е съвсем друга работа. Още тогава сърцето ми кървеше, че целият положен труд ще остане погребан в кампанийния телевизионния конвейер и едва тази година с друг малък, но засега сплотен колектив, а именно авторите и екипът на L’Europeo, се захванахме да опишем на белите листове това трагикомично столетие, което ни направи такива, каквито сме.

От големите любовни истории до огненото сърце на чушкопека, от бойната ни слава и падение до шизофренния проект за море край София, от съсипалите ни политическите превратности до уж обединяващата ни култура, от спортната гордост до срамните атентати.

Очаква ви цял един век, събран в точно 110 текста. Липсват поне още 1100, но все отнякъде трябва да се започне.