Ти, уважаеми приятелю (обръщам се към теб така, макар изобщо да не те познавам), най-вероятно не си щастливо женен мъж. Чакай сега – не ми казвай, че не е така, не започвай да спориш. Остави ме да ти обясня, моля.

Знам, тя е една чудесна жена (спокойно, и нея не я познавам). Най-вероятно притежава добри готварски умения (придобити от баба ѝ при посещенията на село. За съжаление познанията ѝ са лишени от онзи специфичен human touch, който само баба може да добави в манджа), обича домът ви да е чист и подреден (особено ако баща ѝ е бил военен). Не ти се сърди, когато оставаш с колегите да пиете по едно-две-три-четири след работа (защото я лъжеш, че шефът ти те е поканил да пиете по едно, а тя се надява да те повишат). Виж, сърди се, когато пиеш по едно в квартала (нормално, ти си много по-ерудиран от всичките си съседи, независимо от факта, че живееш сред тях). В никакъв случай не е ограничена – обича да чете (Елиф Шафак), обича да ходи на театър (последно гледахте онази постановка, за чието име и двамата не може да се сетите), отделя внимание на децата (да са живи и здрави).

Само да не пропусна да ти кажа, че и тя не е щастлива. Много е обикновено всичко. Съгласи се, няма как най-голямото приключение на годината да са онези „шест дни – пет нощувки“ на първия ръкав на Халкидики.