Едноименната песен от първия албум на легендарната някога пънк група „Експлойтед“ винаги ме е радвала с конкретността на лириката си: „Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex and Violence. Sex... Ha, ha, ha! Sex and Violence! Sex! I love sex, love all them sex, all them sex! Sex! Ha, ha!“ 

Ако Харви Уайнстийн още не е откупил правата на текста за семеен девиз, холивудските борци за сексуална справедливост веднага би трябвало да го превърнат в свой химн. Точно такова е нивото на разговора по темата в последно време. Въобще мисълта, че Холивуд би могъл да се преживява за факлоносец на съвременния морал, е все едно Гьобелс да бъде назначен за отговорник по интеграцията на малцинствата.

Спорно е, давам си сметка. Всичко, свързано със сексуалния тормоз, е спорно, защото това е особена форма на насилие. Трудно доказуемо дори в частта кой е насилникът и кой жертвата. 

Роман Полански признава, че е имал „физически контакт“ с малолетна, но не разбира как така само допреди няколко месеца светът се е умилявал на романтичната му любовна афера с 15-годишната Настася Кински. И все пак тук има доказано престъпление, точка по въпроса. 

Не е така обаче при Кевин Спейси, Уди Алън, Майкъл Дъглас, Летърман и останалите. Дума срещу дума, слух срещу слух. Открито желание за отмъщение, без обаче да сме сигурни какъв точно е поводът. Да не говорим за откровените безумия: преди 30 години той ме загледа в чатала! Подавайки ми банан, прошепна нещо двусмислено и това обърка живота ми! Подари ми цветя и аз се почувствах унизена! Вие сериозно ли? Ами да, оказа се, че е сериозно, и то до степен да промени завинаги начина, по който ще се осъществява междуполовото общуване. 

А пък в някои места по света сексуалният тормоз е ежедневие. Отвратителна масова практика, маскирана като традиция или религиозна даденост. Само когато сравним случващото се там с холивудските трептения, можем да разберем колко дълбоко е проникнало лицемерието в т.нар. цивилизован свят. За да не забравяме, че справедливостта е божествена категория, а в Холивуд единственият с прякор „Бог“ е Харви Уайнстийн.