Понякога се чудиш: съдбата ли ни дава знаци? Този въпрос неизбежно изплува покрай съдбата на най-прочутата Цеца, както умалително някои сърби наричат Светланите.

Светлана Величкович се ражда в малкото селце Житораджа, южно от Ниш. Името подсказва основния поминък на местните, ако не броим фермата за угоени прасета, една от най-големите в Сърбия. А какво подсказват имената на нейните родители? Слобо[дан] и Мира. Друга една семейна двойка със същите имена ще ръководи Сърбия, ще мине през войни, разпад и мизерия и ще бележи живота на всички сръбски Цеци: Слободан (Милошевич) и Мира (Маркович). Това ако не е орис, здраве му кажи. 

Има и още. Малката Светлана пее от дете. Но в звездата Цеца ще я превърне песента „Цветак зановетак“. Колкото и да знаете сръбски, трудно ще преведете с какво цветче сравнява себе си 15-годишната Цеца Величкович. „Зановетак“ има много значения – като онези неуловими понятия, които схващаш веднага и никога не можеш да преведеш точно. Та цветето е неспокойно, инатливо, дразнещо, привличащо внимание, оплакващо се, все напомнящо за себе си, вечно притесняващо се, мрънкащо, врънкащо или, по народному казано, шило в торба. 

Е, такова цвете е Цеца. Трудно ще разбереш какво е, но винаги ще го намериш под прожекторите. 

Текстът на песента също не дава особени инструкции: едно момиче занимава момчетата. И с игрив фолк ритъм ги призовава да се примирят. А те, какво да правят, примиряват се. Те… нейните първи гаджета са футболисти, манекени, бизнесмени, но най-често младежи на ръба и отвъд ръба на закона. Лоши момчета; така ги харесва тя. 

Аркан-Цеца
Официална сватбена фотография на Аркан и Цеца. Военнопрестъпникът е със сръбска униформа от Първата световна война. Белград, февруари 1995 г.

През 1991 г. 18-годишната Цеца заменя за кратко разпадащата се Югославия за швейцарски ресторант. Прави го заради собственика Мухарем Самарджич – Харо, футболист и босненски мюсюлманин. Но само две години по-късно ще се озове в обятията на най-големия враг на мюсюлманите, Желко Ражнатович – Аркан. 

Събират се на фронта. Базата на страховитите Арканови „Тигри“ е в Ердут, на територията на хърватските сърби. Любовта пламва сред пот, кръв и куршуми. Така съдбата чука на вратата. Как точно става заварката? Има разни версии. Според официалната ги запознава поп иконата Оливер Мандич. Но през 2010 г. един побратим на Аркан разказа пред журналиста Миломир Марич как бойците на Аркан отвлекли Цеца още в Швейцария. В Ердут командирът наредил да я острижат, за да забрави ласките на Харо. И после често я шамарел.

Никой нямаше да посмее да говори така, докато бе жив Аркан. Бъдещият бандит отраства в Белград със строг баща пилот, който не просто го биел, а го удрял в пода. В младите си години влиза в списъците на Интерпол заради кражби с взлом в редица западни страни. Разказват, че имал рядката способност да бяга от затвори. Разказват също, че нахлул в шведски съд с два пистолета, докато съдели негов приятел: единия подхвърлил на другарчето, другия насочил към съдията. Но преди всичко разказват, че от неговите услуги на решителен и безмилостен килър се възползвали югославските тайни служби. Целта била усташката емиграция – пронацистките хървати, избягали след Втората световна. 

Цеца Ражнатович
Концерт на Цеца Ражнатович в Скопие от 4 юни 2005 г.

През 1990 г. в Югославия войната се върна; седем години по-рано се връща и Аркан. Той е вече в нова роля: вожд на страховитите „делии“, агитката на „Цървена звезда“. Какво значение има това, става ясно скоро. Мачът „Динамо“ Загреб – „Цървена звезда“ е прекъснат от масови сбивания на терена и по трибуните. Оттук някои от „героите“ ще тръгнат направо към фронта. Агитката на „Динамо“, Бед Блу Бойс, изпълни хърватските бойни редици; „делиите“ – сръбските. Аркан бе научил своите на дисциплина още на стадиона. Сега те вече бяха „Тигри“, а той – техен командир. 

„Тигрите“ са всъщност Сръбската доброволческа гвардия. На нейната съвест тежат убийства, терор и прочистване първо в Хърватия. През 1992 г. едно нахлуване на аркановците в Биелина отваря и босненската война. Ражнатович не прощава и на враговете си в самата Сърбия. Слушал съм истории за заплахи, тормоз, пребиване. Журналистът Марич също бил сплашван. Но седнал на маса с Аркан и Цеца, за да се сдобряват – и станал свидетел на странна сцена. Цеца изведнъж изтърсила: „Аркане, признай, че си престъпник. Аз затова се влюбих в теб, заради приликите с „Кръстникът“. Ти си сръбският Ал Пачино!“. 
 

„Първото ми истинско изживяване в секса бе с Аркан. С него усетих целия чар и сладост на еротиката… Когато останем без нашите любими, разбираме каква роля са играли в живота ни.“ Цеца Величкович-Ражнатович


Каква ли е била тази любов? Лошото момиче и лошото момче? Жертвата се влюбва в насилника? Стокхолмски синдром? Или има нещо, което не разбираме? Нещо, което смесва любов, война, насилие, страст; високо его и нисък самоконтрол. Не знам. Само ще кажа, че много отговори ще намерите в Цецината музика, макар писана от други. Турбо фолкът (според сполучливия термин на Рамбо Амадеус) сравнително точно пресъздава духа на югославския разпад през 90-те. Цеца и Аркан бяха неговите икони. 

Спомням си, чух „Кукавица“ за пръв път в един белградски бар през декември 1993 година. Не помня дали пееше самата Цеца или някоя нейна имитаторка. Но и днес виждам жежкия дъх на близката война, лесните момичета по ъглите, ъгловатите черти на мъжете и изненадата, когато при внезапна полицейска проверка половината се оказаха с оръжие. „Кукавица“ всъщност означава „бъзльо“. 

Някъде по това време Цеца все повече се влюбва в Аркан. Търси го, носи му шоколадчета, прави тайни срещи, вика му Буцко. Целта • постепенно изкристализира: сватба. Не е лесно. 21 години по-възрастен, командирът вече има седем деца от три жени. Четири са от законната съпруга Наталия. Интелектуалка и испанистка, тя е запазила ледената си физиономия дори при смъртта на своя брат, загинал като Арканов боец. Освен това Слобо и Мира Величкович не щат да дадат детето си на прочутия бандит. Цеца обаче приключва въпроса с нещо от сорта: „Ако щете, убийте се, но ще се оженя за Желко, защото го обожавам!“.

Аркан-булка
Аркан взима булката от родното є село в сръбска носия и със свещенически кръст. Пистолетът се подразбира. Житораджа, 19 февруари 1995 г. 

Сватбата през 1995 г. е събитието на годината. Струва 100 000 марки. 36 медии следят церемониите, ТВ Пинк предава директно. Желко Ражнатович, облечен като сръбски офицер от Първата световна, идва да вземе булката в Житораджа с колона от 56 джипа. Стреля и уцелва ябълка (макар и от шестия път). После стреля просто за кеф. Само шлейфът на булката е 12 метра. Сватбеното видео става истински хит, още го има в интернет.

Така Цеца става г-жа Ражнатович. Ражда момче и момиче. Става основен бранител на съпруга си и партньор във всичките му начинания: Партията на сръбското единство, футболния клуб „Обилич“ (тръгва от нулата и става шампион по метода на „убеждаването“), бизнеса. Защото, да не се лъжем: войната означава ембаргов бензин, трафик на цигари; с други думи – грандиозна далавера. 

И после… после идва 15 януари 2000 година. Мястото на събитието: скъпият белградски хотел „Интерконтинентал“, онзи, който Ражнатович бе наел целия за сватбата си. Млад мъж в спортен екип (по-късно ще се окаже полицай в отпуск) тихо приближава към Аркан и открива огън. Три куршума минават през лицето на командира. Когато бодигардът, Цеца и сестра • Лидия го вкарват в колата, още диша. Но умира преди болницата, в ръцете на жена си. Малко преди това тя е записала песен: „Вярвам в любовта и след най-дългата смърт“. 

Тигрите-Аркан
„Тигрите“ на Аркан сред руините на Вуковар през 1991 г.

Можете ли да повярвате, че тогава Светлана Ражнатович е едва на 27? Животът • едва започва. Тя поема семейството, партията, отбора, бизнеса, политическите ангажименти, националистическите митинги – и многобройните врагове на Аркан. При това продължава да записва албуми и да пълни стадиони и зали. Рядко дава интервюта. Но в тях защитава незащитимото: репутацията на покойния си мъж. В съда избухва срещу неговия убиец: „Мръсен, предателски боклук“.

Само да не си помислите, че изброявам успехи. Нищо подобно. Събитията след 2000 г. показаха, че Цеца не е била нито мозъкът, още по-малко пресметливият сив кардинал на Аркановата бизнес империя. Бързо се скара с ръководството на партията. Изпусна и „Обилич“, който слезе цели седем дивизии под елитния сръбски футбол. Предишната съпруга на Аркан Наталия я съди, но не • взе белградската къща. През 2003 г. след убийството на премиера Зоран Джинджич започна антимафиотската операция „Сабя“. Тогава арестуваха Цеца заради Аркановите оръжия и тя прекара три месеца в затвора. През 2011 г. я осъдиха за далавери в „Обилич“. Имаше късмет, че наказанието бе осем месеца домашен арест, защото максимумът предвиждаше цели 12 години затвор.

Около любовния • живот след 2000 г. витаят много слухове и малко потвърдени факти. Свързват я с кого ли не, но преди всичко с най-известния сръбски манекен Александър Йовович, 16 години по-млад. Тя отрича. А има ли друг изход? Да бъдеш вдовицата г-жа Ражнатович е огромно бреме, което не всеки ще понесе. Всеки ще охули, малцина ще разберат, никой няма да прости. Мъртвият Аркан още живее с нея.

Цеца-Скопие
Отново на концерта в Скопие, където Цеца пее пред 30 хил. души. 2005 г.

Може би винаги го е търсила, може би просто го е обичала. Последвала е съдбата си, за да стигне до завладяващата му лошотия. И там, сред греха и агресията, е намерила своята балканска фолк нирвана, черното биле на властта над живота и смъртта. Изпиеш ли го веднъж, няма отрезвяване.

В една от късните си песни Цеца пее за „хубавия мой гръм“, който днес не е с нея. „Спомняш ли си, мой гръме – се казва в текста – как земята тътнеше под нас? Как пиех дъжда от рамената ти? Още съм твоята светкавица, твоят огън.“ Рефренът завършва така: 

„Удари отново, гръме мой!“