Сплъстеният и огромен като кавказки зубър сняг беше натрупан от двете страни на улицата, образувайки двуметрови ледени сипеи. Тая улица беше почти празна сега, въпреки че още нямаше два часа следобед. Москва дишаше тежко в ноемврийския ден на 1929 г., а Кремъл се виждаше някъде зад гърба на единствените двама души, стоящи в коловоза, образуван от преспите. Единият беше уличен музикант, а другият вървеше устремен към московската Промишлена академия за поредния си курс по химия. Надежда Алилуева беше отказала официалния правителствен превоз, охраната и придружителите, които по право (и задължение) се полагаха именно на нея – жената до главнокомандващия, безпощадния наместник на социалистическия строй, където единствен идеалът движи стоманените мишци на хиляди окрилени труженици, мъжа, избран да създаде новото време – Йосиф Висарионович Сталин.