На 15 август 1962 г. барабанистът Пийт Бест разбира, че трябва да напусне групата, с която е неразделен малко повече от две години. Обиколили са най-известните клубове в Ливърпул и Хамбург, бленували и чакали момента, в който ще запишат първите си авторски песни в професионално звукозаписно студио… В тази топла августовска вечер свирят в клуб „Кавърн“ в родния си град Ливърпул, когато на Пийт му прави силно впечатление поведението на момчетата – те се държат странно и отчуждено, особено в края на участието, когато си тръгват не заедно както обикновено, а се разпръсват на различни страни. Липсват и обичайните весели уговорки какво ще се прави на следващия ден. Групата се казва „Бийтълс“ и е вече на върха на клубната слава в Ливърпул с няколко успешни турнета и в най-големите клубове на Хамбург, акомпанирали са на известни личности в родния шоубизнес и са в трепетно очакване за първите професионални записи на своя собствена музика. След дълга борба да привлече вниманието на някоя от лондонските звукозаписни компании техният мениджър, рядко качественият и талантлив в професията си Брайън Епстайн, успява да впечатли Джордж Мартин – високо ерудиран професионален музикант, свирил на обой в някои от най-престижните лондонски симфонични оркестри, музикален продуцент с остро ухо и невероятен нюх към постигането на успех в бранша.