Скромен, крайно деликатен фашист. Антисемит, готов да подаде ръка всекиму. Момче от Айдахо, което превежда брилянтно от тринадесет езика. Приятел на Джойс, Мусолини, Хемингуей, Т. С. Елиът. Гений, предал страната си. Езра Паунд е всичко това, което всеки иска да бъде, и в същото време е всичко това, което всеки се ужасява, че може да бъде. 

Нека съжалим, любима, по-
богатите от нас.
Да си спомним, 
че богатите са със слуги, но без
приятели,
че ние сме с приятели, но без слуги. 
(„Мансардата“)

Т. С. Елиът описва Езра Паунд така: „Никой не беше по-приветлив към младите хора или писателите от все едно коя възраст, които му изглеждаха непризнати, независимо от тяхната стойност. Нещо повече, никой поет нямаше по-малко претенции, без излишна скромност, относно собствените си стихотворения“. 

По време на Първата световна Паунде сред поетите, които връщат американската поезия на масата. Европа кипи, в Европа по това време американски поети се четат малко, а тези, които се четат, са вече мъртви, даже отдавна умрели. Отвъд океана не идват стихове, които да печелят бушуващите, размирни сърца. Със стихотворения, преливащи от прозрения, Езра Паунд обръща тази игра – в Европа американската поезия е новото черно. 

Езра Паунд
Езра Паунд, в свободно облекло, с дъщеря си Мери, 1958 г.

Вече повече от столетие така са се наредили нещата, че в моменти на голяма трудност или в години на войни нашият континент винаги обръща поглед към Америка. Оттам чакаме да дойде доброто, да дойдат решенията, пушките, парите, мирът, поезията и разказите. Така е подредено съвремието ни. Ето например преди около година вечерях с Йон Калман Стефансон (прочетете неговите „Между Рая и Ада“ и „Тъгата на ангелите“, с убеденост ви казвам, че ще бъдете очаровани) и той ми разказа за огромното културно влияние на американската военна база в родната му Исландия, създадена веднага след или по време на Втората война (не си спомням точно, но точно това не е толкова важно). И как благодарение на войниците исландците първи от цяла Европа чували новото в джаза, първи разбрали кой е Елвис и първи имали достъп до съвременната американска литература. А, и до порно списания, естествено. И всичко това е добро.

През 1915-а Европа е Ад. През януари същата година край Болимув в Полша немците за пръв път използват отровен газ. Умират много хора, но би могло жертвите да са много повече – просто е било дяволски студено и ужасно ветровито. Понякога студът и вятърът имат силата да спасят съществуването. Температурата на човечността е далеч под нулата. 

Както и да е, това е само една илюстрация на онова време. По-важното е, че онова време нищо не може да произведе – накъдето и да завъртиш глава, никаква красота не можеш да срещнеш.

1915-а е и годината, в която Езра Паунд среща Томас Стърнс Елиът. Срещата им е в Лондон, господин Паунд дава на младия поет кураж, насоки, редакции, запознава го с този и онзи. Все неща, които помагат на Т. С. Елиът да се превърне в един от най-значимите поети не само на времето си, но и изобщо.

Неподвижен бях, дърво между

дървета,

знаех истината за нещата дотогава

неизвестни.

(„Дървото“)

Езра Паунд заживява в Лондон още през 1908-а, на „Лангъм“ номер 48, ако улицата има някакво значение. Пристига с три паунда в джоба и огромните торби, наблъскани със собственото му познание.

Страстен към езиците, първо в гимназията, а после и във военната академия младият Езра изучава латински. Смятан за един от най-големите познавачи на староанглийския, Паундвладее още стария провансалски диалект, старогръцки, италиански, мандарин, френски, японски плюс още няколко. Забележителен специалист по китайските и японските диалекти, това му помага да превежда древни и напълно непознати нам поети от далечна Азия. В основата на преводаческата му теория е смисълът да надхвърля обема, което впоследствие се превръща и в основа на модернисткото движение, на което Паунд е несъмнен родител. Езиковото му богатство позволява в малко думи да се събира много смисъл. 

Езра Паунд
Паунд във Венеция, 1969 г.

Едва ли е учудващо, че постъпва в университета на Пенсилвания едва на 15 години. Романска филология и култура. Силно привличан от Античността, Европа е неговото място. През 1898-а Езра Паунд за пръв път стъпва на Стария континент. Остава тринадесет месеца, пътешества със свои роднини. Очакванията му са напълно оправдани, младият мъж е завладян и очарован. 

Когато се запознава с Т. С. Елиът, Паунд вече работи по редакцията на „Портрет на художника като млад“ на Джойс. Среща ги Уилям Бътлър Йейтс. Джойс вече е попадал на стихотворения на Паунд, публикувани в „Егоист“, впечатлен е силно. По-късно Паунд ще помогне и в редакцията на „Одисей“. Между двамата има купища писма, в които Езра Паунд прави своите ремарки и критически бележки относно най-трудната за четене и величава книга в световната литература. 

„Пиша всичко това за миналото, защото искам да говоря за периода между 1910 и 1922 година. Това е периодът на първите „Кантоси“. Това е времето, когато Паунд повлия на английската и американската поезия, особено на младите поети, които не го познаваха, а някои дори не осъзнаваха обсега на това влияние.“ Това пише Т. С. Елиът към сборника със стихотворения на Паунд. Защото след 1922-ра става друго.

„Благодаря, каквото и да стане“.

После се обърна

и като слънчев лъч върху наведени

цветя

изчезна тя, когато вятърът отново

ги изправи…

През 1921-ва Паунд се установява в Париж заедно със съпругата си Дороти Шекспир. Уморен от афери, Паунд търси ново начало в този несъмнено провокиращ морала град. В Париж времето му минава в библиотеките, в книжарницата Shakespeare & Co., в компанията на Марсел Дюшан и Ърнест Хемингуей. Както и в компанията на челистката Олга Радж, която се превръща не просто в любовница, а в най-верния човек до смъртта му, която ще настъпи след около петдесет години. Богата и красива, тя е човекът, който ще подкрепя Паунд дори тогава, когато ще бъде безумен, когато ще бъде опасен, когато ще бъде луд. 

Във войната има една особена логика. И тя е, че всяка следваща война трябва да носи по-добър, по-траен, по-щастлив мир от предишната. Това прави по някакъв перверзен начин войната нещо хубаво. Първата световна е от тези войни, които са изключение – тя носи мъка, носи безпокойство, носи мизерия, носи страх, носи нова война в джоба си.

Разочарованието на Паунд от войната е огромно. Той все по-яростно осъжда несправедливостта и политиките на Великите сили. По принцип това го правят много хора, но малко са тези, които го правят и в същото време притежават неговото дар слово. В Париж Паунд все повече се политизира, градът на любовта не му се отразява добре. 

Еудженио Монтале
Отново във Венеция, в разговор с поета Еудженио Монтале, 1969 г.

„Болшевишкият антиморал се корени в Талмуда, който е най-мръсното учение. Талмудът е разплодник на болшевишката система...“

Тези думи също са на Езра Паунд. Те идват от сърцето и душата на същия този човек, помогнал на Хемингуей, Джойс и Робърт Фрост да пишат по-добре. Проповеди като тази звучат по радио Roma, където приятелят на Паунд Мусолини му е предоставил ефир. И в този ефир Паунд обвинява Америка, евреите и Чърчил за всички несгоди на човечеството. 

Обаче има още време до тези думи, все още е 1924-а и Езра Паунд заедно с Дороти се мести отново – този път в Италия. Местят се в Рапало, на Езра му харесва – градчето е малко, на морето е, климатът му се отразява добре. За разлика от повечето писатели, които тренират основно вдигане на чашка, Паунд е човек, който държи на физическото си здраве. Висок и строен, Езра е известен като много добър тенисист, а също така и гребец и ветроходец. 

Заедно със семейството в Италия се мести и Олга. Госпожица Радж е бременна от Езра – тя не изгаря от особено желание да става майка, но гледа на детето като на нещо, което заздравява връзката — с Паунд. През лятото на 1925-а тя ражда Мери и почти веднага оставя бебето за отглеждане в немскоговорящо семейство в Северна Италия. За грижите семейството получава 200 лири месечно от Олга. Както може да се предположи, Дороти не реагира особено добре на факта, че любовницата е родила. Тя напуска Паунд за около година, пътува из Египет. Връща се при Паунд бременна, няколко месеца по-късно заминава за Париж, където лично Хемингуей я откарва до американската болница в града. Там Дороти ражда момче – Омар Паунд. Поетът признава детето, без да се задълбочава в детайли точно кой е бащата и как точно се е получила тази работа. Техни приятели споделят, че Езра и Дороти никога не са говорили или коментирали нищо, свързано с нейната бременност. И, подобно на любовницата, Дороти бързо се разделя със сина си, изпращайки го при майка си в Лондон. 

Във времето, в което често става баща, Паунд работи активно върху своите „Кантоси“ – стихотворенията, които са триумф на поетичната му работа. През същата година в списание This Quarter той публикува кантоси XVII–XIX. 

Паунд не спира да превежда и през 1928-а е удостоен с награда за преводите си на Конфуций. Това става десет години след края на Първата световна война, а Европа продължава да бъде едно неуредено място. Действителността тежко се разминава с представата на Паунд за един културен, цивилизован континент. 

Паунд има свое предаване по радио Roma, където се изявява два пъти седмично в началото на 40-те, по време на Втората световна война. В предаването се говорят неща като: „Каква причина имаме да изберем евреина освен неговото нахалство?“. Срещу хонорар от 17 долара на предаване Езра Паунд се превръща в един от най-ярките защитници на режима на Мусолини, както и на политиката на Адолф Хитлер. През 1942-ра Езра Паунд е задочно осъден на смърт от Съединените щати за държавна измяна. 

Когато пристига в Италия, той е силно привлечен от фашизма. Все повече вярва, че фашизмът ще предостави на човечеството и на Европа тъй необходимата справедливост, тъй необходимото равенство. Часове наред говори за икономика и социална политика. Хемингуей определя тези приказки на Паунд като „пълни глупости“. Постепенно поетът буквално се вманиачава на тема антисемизъм и това го превръща в лека за въртене маша в ръцете на Мусолини.

Много е трудно да се говори за този период на Паунд, за периода от 1924-а до края на Втората световна. Това е времето, когато той създава най-ярките си кантоси. Но е и време, което трудно може да се прецени. Така или иначе никой не разбира дали Паунд полудява, или е обсебен от най-грешната идеология на съвремието ни. Той се гордее с жалкото си радиоприсъствие, искрено вярва в свинщините, които говори. 

Езра Паунд
Езра Паунд и гондолиер в любимата му Венеция през 1964 г.

Войната свършва. Няма да коментираме схващането на Паунд, че еврейските капитали работят така, че да произвеждат войни на всеки деветнайсет години. Нелепо и ненормално е – евреите са най-големите жертви от тази касапница.

Паунд е на открито, затворен в клетка с размери два на два метра. Седмици наред, в които се гаврят с него – уринират отгоре му, плюят го, бият го. Действието се развива на плаца на една от американските бази в Италия. Един от най-гениалните поети на Америка е затворник. 

Арестуван е няколко дни преди застрелването на Мусолини, около десетина дни преди края на Хитлер и Ева Браун. Задържан е от партизани в дома си в Рапало, докато превежда Конфуций.

И все пак Езра Паунд не е кой да е. Осъден е на смърт, но не е лесно тази присъда да бъде изпълнена. В крайна сметка говорим за човека, който има огромно влияние и значение върху формирането на съвременната американска поезия, а и на цялата съвременна американска литература. Да бъде изпържен на електрически стол, да бъде обесен, разстрелян, или пък да бъде луд – това са възможностите пред Езра Паунд през 1945 година. 

Клиниката „Света Елизабет“ изглежда добро решение – в тази психиатрия хем си жив, хем не си. Паунд е в най-тежкото отделение, с най-лудите от всички луди. Остава там тринайсет години, до 1958-а. През 1948-а за поезията си получава награда от библиотеката на Конгреса, която предизвиква меко казано смесени обществени реакции. Америка иска да накаже Паунд, но няма силата да го направи. Или пък точно такива действия показват силата на демокрацията и нейната ярка способност да разграничава добро и лошо. 

Паунд напуска „Света Елизабет“ през 1958-а. Робърт Фрост и Хемингуей активно лобират за неговото освобождаване от психиатрията. Веднага след това напуска и Съединените щати, заминавайки за любимата си Италия. 

Когато каца на летището в Рим, Езра Паунд изпъва ръка, отправяйки фашистки поздрав.

В Италия живее при дъщеря си Мери, в замъка на съпруга —. Продължава работа върху кантосите. Езра Паунд, най-брилянтният грешник, умира през 1972 година.