Първоначално, като дойдох в Рим, в хотела беше истински развъдник на жени. Обладавах по четири на ден… Имаше даже един период, през който имах 14 любовници и ги обладавах една след друга.“ 

Ако сте нормален човек, не би трябвало да ви отнеме много време, за да наредите Бенито Мусолини сред най-ярките морални и физически уроди на епохата. Човек зъл и отмъстителен, посредствен към откровено слаб държавник, циркаджия с челюст на тиранозавър, който намира отдушник главно в обладаването на представители на нежния пол. Млади, възрастни, едри, съсухрени, няма значение. Не би простил и на някое по-засукано куче в рокля. Освен това предпочита интимният акт да е насилствен. Дуче, вождът на италианския народ, разказва с гордост пред журналисти в разгара на фашистката си кариера за своето първо сексуално преживяване с непроституираща жена, негова съседка от родното му село: „Настигнах я по стълбите. Метнах я в един ъгъл зад една врата и я обладах. Тя се изправи хленчеща и унизена, казваше, че съм откраднал честта •. Не отричам. Но за каква чест става дума?!“.

В този доста еднозначен психологически профил обаче има една важна подробност. Бенито е магнит за жените. Магнит е за тълпата. Дори Хитлер го обожава, което пък е отделна тема. „Вижте гърдите му и врата; наблюдавайте главата… и ще откриете абсолютна прилика с древните римляни от мраморните изображения.“