И както би казал класикът: последвай ме, читателю мой! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истински, вечен талант – да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език! Последвай ме и аз ще ти покажа двама граждани от онази земя, която повече от всяка друга разполага с уникалното умение да ражда истински таланти, едновременно с това обричайки ги на съдба, трагична по библейски. Или в нашия случай по съветски. Единият от тях е лекар, а другият – неуспял възпитаник на електротехникум, но никой не ги знае заради чудесните диагнози или любопитни инженерни открития. Знаят ги, защото от тях се научиха да избягват консумацията на риба „втора преснота“, да се оглеждат за падащи изневиделица баби, да внимават къде разливат олиото. Знаят ги като писателите Михаил Булгаков и Даниил Хармс.

В самото им съществуване и литературно наследство се съдържа основният парадокс на руската неподражаемост. И до голяма степен неразбираемост за останалия свят. Епохата на абсолютна посредственост е условие за изграждане на абсолютния гений. Тоталната цензура отключва тоталната свобода. Злото ражда добро.