Повечето мъже, определяни като „жиголо“, търгуват компанията и сексуалните си умения за пари, престиж и социален статус, но Хърбърт Хънки е зачеркнал подобни буржоазни идеали още на дванайсет. Той продава себе си, за да живее – понякога буквално, но по-често екзистенциално. Долнопробните барове и улиците на Манхатън в началото на 30-те години са входът му към най-мрачните и деструктивни проявления на човешката природа. А от тях ще се роди литература, която ще препрочитаме. Хънки е жиголото на едно цяло поколение, на което ще стане кръстник в романа на Керуак „По пътя“. Бийт писателите гравитират около него, за да изсмукват истории, емоции и преживявания, които Хънки им спечелва чрез секс, наркотици, побоища и арести. Може би най-ироничното е, че книгите му така и не придобиват популярността на романите на неговите сподвижници.

ПО ПЪТЯ

През лятото на 1939 г. едно 16-годишно момче се изхлузва от пикапа на провинциален строителен работник в близост до Таймс Скуеър в Ню Йорк. Първата му работа е да попита как да стигне до 42-ра улица, известна по онова време като свърталище на съмнителни типове, място да си купиш хероин или секс услуги от непълнолетни. Това не е първото бягство на Хънки от подредения живот и сигурността на семейството.