Съпружеската преданост ухае на бадеми. На тази късна сватба наздравица с калиев цианид има за всички. Смъртта ще раздели само някои от тях. Преглъщането на поражение не се нуждае от фюрер; старият най-после принадлежи изцяло на невестата си. Каква отровна чест е това! Стисни зъби, Ева, краят на ергенския живот е близо. Горчиво!

Има нещо дълбоко наивно и в същото време крайно деспотично в моминското желание да бъдеш булка. Привидно покорство, изпълнено със скрита доминация. В представите ни Третият райх, уви, не допуска тези нюанси; властта му е експлицитна, крещяща и заредена с агресия. Мъжки свят, в който жените, като по-слаби и потиснати членове на едно тоталитарно общество, поддържат статуквото от страх да не загубят снизхождението на водачите си. Бракът в нацистка Германия е умален модел на подчинението, жената е аполитична домакиня с нулево влияние върху делата на съпруга. Тезата е успешно наложена в средата на 60-те от психоложката Маргарете Мичерлих и съвпада по време с публичния интерес към Ева Браун, тайнствената млада спътница на Адолф Хитлер. Естествено, тя моментално е поставена в стереотипа на жертва. Послушно момиче, изгубило живота си в центрофугата на свастиката. Кучешка съдба, подобна на другата Блонди от Бергхоф: погалена, привързана и приспана по волята на господаря си. Впечатляващо е как феминистката доктрина колаборира с клишетата на нацистката пропаганда. 

За 15 години отдаденост на един мъж Ева Браун е подозрително дистанцирана в спомените на оцелелите от всички емблематични казуси, за които държим отговорен него. Тя е лишена от друга житейска роля, освен хипнотично да го следва. Точно като самите разказвачи. Лоялност, оправдана с простодушния опортюнизъм на страдалеца – ето го приказния мотив на самооневиняването сред отломките на Райха. Нация от дисциплинирани немски овчарки, объркали се да последват бесен австрийски вълк. Воят му трябва да ги е подвел, не расовата идентичност.