Яма има ли?“, питат. Колхозникът отрича. Добре. Палят краката му с керосин, да погорят малко. После гасят и пак питат. Това е във Вашчаевското стопанство. По същото време в Наполовско комисарят Плоткин нажежавал печка, карал разпитвания да седне върху нея, а започнел ли много да крещи, заливали го с вода и го заключвали гол в хамбара на януарския мраз. Командир Пашински имал друг подход. Принуждавал задържаните от Варваринския колхоз да пият огромни количества вода, смесена с керосин, мас и плява. Пак там секретарят Аникеев изтръгвал признания с люти чушки. В Кружилския колхоз Ковтун заставял бригадата да стои с изплезени езици и им държал сказки. Шестдесет съветски граждани, паднали на колене, докато слюнката им капела по пода. В Чукаринско Богомолов бил по-серт. Нареждал неговите „подривници“ срещу стената и стрелял с нагана до главите им. В комсода на Солонцово пък донесли човешки труп, сложили го на един стол и така провеждали разпита на останалите. Още примери да искате само. Безкраен списък с имена и места може да се направи. Някъде залагали на побоя, другаде на униженията, а най-често измъчвали със студ и огън. И все питали: „Яма има ли? Зърното къде заравяте?“.

В началото на април 1933 г. писателят Михаил Шолохов праща писмо до Сталин. От него са приложените сцени. Изредени точка по точка издевателства върху десетки хиляди редови колхозници от Северен Кавказ. Авторът е потресен. Не иде реч за отделни отклонения, а узаконени в районен мащаб „методи“ на зърноснабдяване. С тяхна помощ са добити 593 тона зърно. Бива ли по такъв непристоен начин да се действа? Случките са му разказани от комунисти и селяни с молба да достигнат до Москва. Надеждата им за справедливост е само в Йосиф Висарионович. Шолохов се извинява за обширните описания и все пак предпочита да бъде прям сега, отколкото истории като тези да влязат в продължението на „Разораната целина“.

Михаил Шолохов
Михаил Шолохов чете свои произведения пред организирани почитатели, 1929 г.

Отговорът на Сталин е мълниеносен. Със стоманена вежливост бъдещият Нобелов лауреат е поставен на място. Благодарности за ангажираността, мерки ще бъдат взети. Става така понякога при партийната работа: в желанието да се обуздае врагът, да се бие неволно по своите чак до прояви на садизъм. Описаната ситуация, уви, е едностранчива. За да не се обърква човек в политиката, трябва по-широк мироглед. Скрито изглежда остава, че уважаемите зърнопроизводители участват в саботаж срещу работниците и Червената армия. Тих, невинен уж саботаж, равносилен на продоволствена война със съветската власт. Това не оправдава безобразията на активистите; спокойно, и тях ще накажем. Но ожалените колхозници съвсем на са толкова безобидни, колкото се представят. Да сме наясно, другарю писател. Белетристични тъжби не са необходими, залогът тук е оцеляване. Сталин отлично знае как се разрешават проблеми от такъв характер.

Десетилетия наред двете писма са държавна тайна. Точно както и драматичните събития на територията на Кавказ, Южен Урал, Централния чернозем, Украинска ССР и Поволжието в началото на 30-те. Терминът „гладомор“, с който днес се определя периодът, е сравнително късен. Историците още спорят за правилната му употреба в национален контекст. Насилствената колективизация, реакцията на селяните и неизпълнените норми за зърно имат своята суха стопанска обосновка. Последвалите жестоки репресии обаче водят до свръхсмъртност, оценявана между 2 и 7 милиона души. Дори при усреднените нива от 4,5 милиона жертви статистическата грешка е шестцифрена. Такова грубовато пресмятане по абсурден начин превръща човешката мъка в политически дебат. Напълно в сталинистки дух, хуманността отстъпва пред голямата идеологическа риторика на времето.

Дори дело №457 не сполучи в амбицията си да овъзмезди голямата неправда. Ако това изобщо е било амбицията му; че нали говорителят на украинския парламент Литвин го нарече „пропаганден фарс“. През май 2009 г. Главното следствено управление на Службата за сигурност на Украйна подготви обвинителен акт срещу висши съветски държавни и партийни ръководители. Първото име в списъка, разбира се, е това на Сталин. 330 тома документи, голяма част от които за първи път виждат бял свят. Регистри на мъртъвци, годишни отчети, засекретени преписки и протоколи, оцелели свидетелства на очевидци, щателно издирени в опит да се събере и последното зрънце потулено сведение от онези години. Апелативният съд на Киев заседава по-малко от час, после закри делото. Признати за виновни няма. От процесуална гледна точка е недопустимо обвинението на починали, още по-малко осъждането им посмъртно. За добро или лошо тук правото е безсилно. Поне не се наложи задължителна защита на обвиняемите на фона на справката от Харковската морга от 1933 г. Постъпили 8940 тела на умрели, 6021 от тях – от глад. До средата на годината ежедневно са докарвани между 130 и 300 трупа с диагноза алиментарна дистрофия, известна още като безбелтъчен оток. Смърт от глад.

Михаил Шолохов
Михаил Шолохов на фронта през 1941 г.

В хода на разследването са извършени проучвания на 13 613 населени места (11 922 села), пострадали от масово недохранване. Преброяването на жертвите достига 1 847 500. Човешка жътва отвъд план и норма. Умишленото и системно национално унищожение в особено големи размери се нарича геноцид. За това пледираше обвинението. Гладоморът обаче не засяга само един етнос. Според Националната академия на науките на Украйна общият брой смъртни случаи през 1932–1933 г. на територията на републиката е 3 917 800. Следва Русия с 3 264 600 и Казахстан с 1 258 200. Съветският съюз губи 5,42% от населението си. Най-тежка е демографската катастрофа при казаците – близо една четвърт от тях измират вследствие на провежданата политика. В тези данни колко точно жертви са от глад и колко от болести, свързани с него, репресии и чистки е невъзможно да се установи. Историческата дупка е бездънна, а в разравянето š не остава място за излишна деликатност.

Свидетелствата от дело №457 са значително по-ужасяващи от тези в писмото на Шолохов. Показни екзекуции, изземване на собствеността, насилствена депортация и в същото време забрана за пътуване, обиски, лишаване от хранителни запаси, деца с подути кореми, къщи, пълни с трупове, самоубийства и канибализъм. За да проумеем смъртоносната жътва на епохата, ще се наложи да възстановим плана š, колкото и сбъркана да е нормата му. В това отношение отговорът на Сталин е симптоматичен. В него се говори за война, макар и тиха. Толкова безмилостна може да е само система, която се усеща фатално застрашена. 

Преходът от военен комунизъм към Новата икономическа политика (НЕП), при която все още съществуват частници, поставя партийната номенклатура в много особена ситуация. През 1928 г. съветската власт виси на косъм. Тя е пазарно несъвместима със свободното предприемачество и производство на продоволствия. За да оцелее Съюзът, е наложително населението да полага безплатен труд. Всяка друга форма на икономически взаимоотношения между производители и държава би укрепила позициите на свободните предприемачи и би изтикала комунистите от властта. По това време на територията на СССР живеят 154 милиона души. 130 милиона от тях са селяни. Ако тези хора бъдат материално независими от управленския апарат, те не биха му служили. Следователно селянинът не бива да е свободен, а прикрепен към земята роб. Националността му не е от значение. Новата форма на крепостничество се казва колективизация и главната š цел е да запази идеологическата йерархия. 

Украйна
Момче до своя разстрелян баща, обвинен в укриване на зърно. Украйна, 1934 г.

На 5 януари 1930 г. в сила влиза постановление за ликвидация на кулачеството. В дореволюционна Русия кулаци се наричат прекупвачите най-вече на зърно и хляб. Болшевишката риторика ги превръща в класови врагове – арендатори и частни собственици; излишен посредник между продоволствията и номенклатурата. Името на постановлението е прието съвсем буквално. Още в първите месеци след документа над 62 хиляди кулашки домакинства са ликвидирани – избити или изпратени в лагери. На следващата година са разстреляни още 20 000, десетократно повече са лишените от свобода. При това говорим за кулаците първа категория, тъй като постановлението прави подобно разделение. Определянето на втора и трета се оставя изцяло на местните власти. Така с държавно покровителство процесът по прочистване приема неконтролируем ход. Покрай сухото гори и суровото. Изобилстват сведения за „разкулачване“ на средняци, безимотни, дори крайно бедни, както и членове на Червената армия. Всичко става по усмотрение на активистите, специално назначени за тази цел. Ако не са достатъчно старателни, самите те рискуват да минат за кулаци. Въвежда се и терминът „подкулачник“, което е селянин в каквото и да е отношение с кулак. Това позволява неограничената саморазправа с „вражески елементи“ в хода на ускорената твърда колективизация на земеделските райони. Ответна реакция не липсва. По данни на ОГПУ (предшественика на НКВД) през 1930 г. има 6000 въстания с участието на 1 800 000 души. Съветската власт се сдобива не просто с класов враг в лицето на селячеството, но и с боен. 

Едва ли към този момент е съществувала идеята за нарочен глад, с който проблемните райони да бъдат наказани и обезлюдени. Нищо не го налага все още. Даже унищожаването на частните производители, небивалата миграция към градовете и безотговорността към общото стопанство не водят автоматично до провалените норми и драмата на следващите години. Регионът е житницата на страната. Зърното там е достатъчно да поддържа Съюза, а както казва Ленин, най-важното е да има хляб и мир. Поне от едното запаси все още се намират. 

склад за зърно
Въоръжена стража пред склад за зърно по време на гладомора, 1934 г. 

1930 г. се оказва главозамайващо успешна. Реколтата възлиза на рекордните 83,5 милиона тона. В Кремъл са доволни, очевидно системата на колхозите работи, управлявана с твърда ръка. Ето защо планът за догодина е увеличен с 12%. По заповед на Сталин износът на зърно е форсиран – 5,5 милиона тона. Това позволява на СССР да получава валутни кредити. Без тях болшевиките биха издъхнали финансово. 30-те обаче са години и на световна криза, цените на зърното падат стремглаво. Формално Сталин е прав в желанието си да форсира износа, после ще е късно. Уви, през 1931 г. добивът е зле разчетен. Първо официално е оценен на 79,4 милиона тона, но се оказва, че поради грешки в отчетите е значително по-малко. Вероятно под 69 милиона. За да се задържи същото ниво на експорт, вътрешният пазар започва да усеща трудности. Раздутите отчети водят до объркване в очакванията за 1932 г.. Зърнонормата към колхозите отново е повишена, за да се навакса експортът. Житницата може да поеме и този натиск, при условие че се работи оптимално. Това обаче няма как да стане. Сривът е започнал. 

През 1931 г. по данни на Народния комисариат на работническо-селските инспекции при събирането на реколтата са загубени над 15 милиона тона – почти една пета от нея. На следващата година загубите са още по-големи. В Украйна 40% от урожая остава на полето, в долното и средното Поволжие – 35,6%. Изпълнена е по-малко от половината от зададената норма. 15 000 колхоза успяват да се вместят в графика, 23 000 остават длъжници към държавата. Разхищение, незаинтересованост, немарливост – и трите причини се срещат в отчетите на активистите. Общите стопанства водят до обща безстопанственост. Жито, пшеница и ръж гният неприбрани. Провалът на плановете оставя у Кремъл впечатление, че зърното е умишлено прахосано или откраднато. Целенасочен колхозен саботаж; тиха, но смъртоносна война срещу властта. Вестник „Правда“ извежда мотива за подземен пшеничен град, който трябва да бъде намерен. Лични ями за хляб, погълнали съветската реколта. Нищо не е в състояние да убеди Сталин, че причината за срива не е скрита в някакви подмолни тайници, а в гигантската яма, която плановата икономика сама дълбае.

Извънредните условия налагат извънредни мерки. И, разбира се, извънредни комисии. На 7 август 1932 г. в сила влиза ново постановление за опазване на имуществото на държавните предприятия, колхози и кооперативи и социалистическата собственост. Има се предвид най-вече зърното и присвояването му се наказва с разстрел. По-лекият вариант е 10 години затвор. С въдворяването на този ред се заемат зърноснабдителните ЧК, оглавени от Молотов, Каганович и Постишев. Правомощията и методите им са неограничени. Контрареволюционерите трябва да бъдат унищожени заедно с тайните им зърнени ями. При положение че такива не се намерят, се прилагат т.нар. натурални наказания. В началото се конфискуват месото, маста и картофите. Ако и тези мерки са недостатъчни, „злостните длъжници“ минават на пълна програма. Отнема се цялото продоволствие на домакинството, включително фуражна царевица, боб, цвекло, ряпа и сушените плодове. При най-малко неподчинение следва екзекуция. Иначе разпитите текат който както прецени. На война като на война.

Обективно погледнато, издевателствата дават някакъв резултат и ями наистина се намират. В архива на Службата по сигурност на Украйна има и такива документи. Между 1 декември 1932 г. и 25 януари 1933 г. са открити 14 956 ями, 621 „черни хамбара“ и 1359 други тайника, от които са иззети 28 000 тона зърно. Голям успех в битката за хляба. Дори Шолохов говори в писмото си за 593 тона, добити с бой и мъчения в неговия район. Простата аритметика обаче показва, че количеството е нищожно. Това не е „зърнен град“, това е отчаян опит на селяните да преживеят зимата, след като всичко друго е прибрано от складовете. Държавата мисли първо за своето оцеляване, после за тяхното. Веднъж наложени натуралните наказания, гладоморът неумолимо настъпва. Добитъкът е изклан или национализиран, да се купи храна на пазара е невъзможно, пътуването е ограничено с вътрешни паспорти. Крепостните колхозници се озовават в смъртоносен трап, а съветската житница ще се превърне скоро в необятно гробище. 

гладомор
Момчета събират укрити картофи по време гладомора, пролетта на 1934 г. Собственичката на тайника е разстреляна

Големият глад започва с падането на снега. В късните есенни месеци в селата на Украйна и Кубан най-напред изчезват кучетата. Риболовът е възможен, но опасен. Наказва се със затвор. Хващат се врабци, мишки, катерици; за храна се използват земни червеи, насекоми, дори мравки. Охлювите са ценност, понеже освен месото черупката им може да се стрие на прах и да се свари. Всяка намерена кост, включително ашиците за игра на децата, става на брашно. Животът се поддържа с липа, акация и коприва. Докато тревата не е замръзнала, корените š се варят на супа. Кожени мехове, цървули и смола се превръщат в борш. 

Завали ли сняг, всичко приключва. Появата на отоци е първият признак на неизбежната смърт. Торбичките под очите, ставните връзки и коремът се подуват. Кожата посивява. Жизнените функции отслабват. Когато всички енергийни запаси на тялото са изчерпани, движението е мъка. Трупът диша още известно време на мястото, на което го е сразила слабостта: стаята, двора, улицата. Морът бавно превзема селата. Освен свидетелствата на чуждестранни журналисти, незнайно как достигнали тези забранени територии, най-тежките разкази са тези на самите местни активисти. Предимно учители, снабдени с лични дажби храна без право на раздаване. Всяка проява на милост води до попадане в списъка на подривниците. Оцеляването им минава през унищожението на съселяните. После неизменно идва и тяхното.

зърно
Жени събират остатъци от разпиляно зърно в колективна ферма близо до Белгород Днестровски, 1934 г. 

Смъртта на личността постепенно преминава в колективна статистика. Приток на мъртъвци в морги, преизпълнил нормата. Ускорено трупопроизводство със съветски размах. После ями, които поглъщат цели села. Невидим подземен град на хлебна трагедия. Търсенето на мащабите му продължава и днес.

Сам Бащата на народите не си дава сметка за демографските последици на твърдата си политика. За него гладът е наказателна мярка. Недостатъчна обща социалистическа отдаденост от хора, чиято единствена собственост е насила отнета. Назидание от господари към хлебороби за собствените им управленски илюзии. Обезлюдяването на селата обаче застрашава да увреди из основи самия колхозен строй. Още по времето на голямото дирене на ями СССР за първи път е принуден да внесе зърно от Персия и Далечния изток. Съветската система е на път да се срине из основи. На полето няма нито материал за посев, нито работници. Целината вече не е разорана; разорена е.

След 1933 г. хватката е отпусната. Властта обявява примирие. Ясно е, че селяните няма как да работят безплатно в общото стопанство. Идва ново постановление. Зърното на колхоза вече му принадлежи, държавата занапред ще взима само определен налог. Задръжте без страх останалото и живейте. Така хората ще имат интерес да работят, различен от физическото им оцеляване. Край на глада до следващия глад. Пирова победа на социалистическия фронт. За кого ли всъщност? В тихата война за съветския хляб победители няма. И само мъртвите са видели края š.