Младият мъж тръгва към планината, за да умре. 

Само не си представяйте склоновете на митичната Шамбала, нито неговите Монсегюр или Монсерат. Това е просто Тирол. Въпреки всичко в последния си час Ото Ран ще се изпълни със смелостта, която толкова му е липсвала. Ще се качи възможно най-високо, ще легне по гръб, ще погледне най-стръмния връх – и ще чака бавната, сънена, ледена смърт. 

Годините му са 34. С една е надживял Исус, когото толкова е търсил. По-точно, търсил е Неговата чаша от Тайната вечеря, попила Неговата кръв и събрала страховита сила. И други са я дирили, от крал Артур та до днес. Никой обаче не е открил Светия Граал.

Така завършва една наистина невероятна история. Как тайна служба търси древна, свръхчовешка мистерия, но потъва главно в чисто човешка жестокост, глупост и грях. Службата се нарича „Аненербе“. 

Ahnenerbe на немски означава „Наследството на предците“. В мистично-бюрократичния свят на СС това е огромен отдел, който трябва да докаже недоказуемото: нацистката расова теория, идеологическата опора на Третия райх. За целта райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер събира професори и шпиони с една недоизказана, но основна задача – да следват фиксациите на шефа.

Сред главорезите на нацистка Германия Химлер се слави като жесток, сексуално потиснат и странен лицемер. С лека ирония му викали Верния Хайнрих, толкова мощно се подмазвал на фюрера. Бил повече антихристиянин, отколкото антисемит. Възбуждали го Тор, Один и Рагнарьок, краят на света у древните германи. Химлер изградил СС (Schutzstaffel, „Защитен отряд“) по модела на средновековния Тевтонски орден, минус християнската символика. Вместо нея наложил знаците на нордическото езичество: „черното слънце“, руната (нацистите я преправят от „слънце“ на „зиг“, „победа“), личното метално черепче, което карал да му носят след смъртта на всеки есесовец. Райхсфюрерът одобрявал лично всеки брак в ордена и давал своеобразни инструкции как боецът да подходи към своята съпруга. Когато направил дете на секретарката си, издал заповед всеки от СС да прави така.

Хайнрих Химлер
Хайнрих Химлер в целия му блясък, 30-те години на ХХ век

„Аненербе“ била любимата му идея. Псевдонаучният шпионски проект изследвал това, което истински го интересувало – корените на „арийската“ раса. Маниаците и тарикатите бързо се ориентирали – замирисало на пари и кариера. Ханс Гюнтер, „Расовият Гюнтер“, вярвал, че Буда бил ариец; Херман Вирт – че арийците дошли от Атлантида; Херберт Янкун – по-скромно – ги търсел в Крим. Валтер Вюст убеждавал арабите, че Хитлер е последният пророк на исляма. Агенти на СС дебнели за „Германия“ на Тацит и гоблена от Байо, народни певци във Финландия, легенди в Швеция, разкопки в Бавария. Професори шпиони тръгнали по експедиции. Една от тях завършила с триумф: Тибет. Там Ернст Шефер и Бруно Бегер мерили черепите на тибетците и ги обявили за чисти арийци. Берлин ликувал.

Интересното е, цялата тази идиотщина предизвиква у Адолф Хитлер недоверие и дори подигравка. За разлика от своя паладин той се възползва от мистиката, но не вярва в нея. Създава пропагандни истерии като тази със свещеното копие на Лонгин, пронизало Христа на кръста и показвано във виенския Хофбург – и ги яхва рационално и пресметливо, без да се вживява в собствената си пропаганда. Химлер обаче е истински посветен. В крайна сметка фюрерът не го кори много. Колкото повече запада Райхът, толкова повече власт получава Верния Хайнрих.

Това ни помага да разберем историята на Ото Ран. Светият Граал го превзема от малък след обилно, но хаотично четене, подобно на Химлеровото. Четенето ражда теория. Тя, заедно с Граала, тръгва от древните друиди и стига до сектата на катарите, побратими на българските богомили. Тъкмо те прибрали Потира в пещерите под последното си убежище, Монсегюр в Южна Франция. Как да го намерим? Ами като прочетем инструкциите: поемата „Парцифал“ на германския поет Волфрам фон Ешенбах от началото на XIII век. Ран дори пише книга. И попада на читатели. Един хубав ден получил писмо без подател. Явил се на адреса и какво да види? Там го чакал райхсфюрерът Химлер – и хиляда райхсмарки аванс. 

Така Ото Ран продал душата си. Не му било лесно. Приличал на невестулка – нисък, с тесни рамене, либерал, че и хомосексуалист. Изведнъж приятелите го видели с униформа на оберщурмфюрер от СС. Младежът се оправдал: „Какво трябваше да направя? Да отблъсна Химлер?!“.

В началото се възцарило въодушевление. Всичко, което Ран трябвало да стори, било да сбъдне мечтата си. Разполагал с професорите и шпионите на СС. Можел да пътува и пише; новата книга се казвала „Дворът на Луцифер“. Имало само един проблем. Химлер си чакал Граала. Даже му намерил място. В замъка Вевелсбург сред „черни слънца“ и нацистки статуи се откроявала една празна ниша. Но Граалът, разбира се, го нямало – и за Ран настъпили лоши времена.

Май го следели. В собствената си книга открил вмъкнат злобен антисемитски пасаж. После дошла депресията и сдружаването с врагове на режима. Едно пиянско хомосексуално сбиване препълнило чашата. Наказали Ото с три месеца служба като тъмничар в концлагера Дахау. 

Тук младият мъж разбрал цялата дълбина на своята сделка с дявола. В Дахау „Аненербе“ извършва експерименти с хора. Видял достатъчно, Ран се срива и подава молба за напускане на СС. Само че годината е едва 1939-а. Орденът е в разцвета си. В него можеш само да влезеш, а се излиза с краката напред. 

Казват, че му дали право на избор: или се убиваш сам, или ние ще свършим работата. Обстоятелствата тънат в мъгла. Ясен е само резултатът: откриват замръзналото му тяло в Зьол, планинска Австрия. 

Валтер Вюст
Валтер Вюст, една от водещите фигури в „Аненербе“, 1944 г.

Тъжна история, нали? Явно в момчешката душа има някакъв център, който събира снопчетата на всички тайни – шпионски, мистични, приключенски. Там Джеймс Бонд заговорничи с крал Артур, а сър Ланселот помага на капитан Силвър да стигне до съкровището. Приказките се омесват, героите се събират в общ комикс – шпионин, учен, шпионин, учен; а Тор, Железния човек и Капитан Америка играят в съвместна суперпродукция. Тъкмо тук подлеци като тези от „Аненербе“ жънат жестоката си жътва. Палят душата на момчето с еротичното гориво на тайните. И в името на какво, да пита човек? Как така най-стриктните служби на света с немска педантичност търсят… Атлантида и Светия Граал? Жестокостта можеш обясни, глупостта очевидно не.

Финалът е многозначителен. „Професорите“ с пубертетски дух Бегер, Шефер, Гюнтер, Вюст, Вирт, Янкун доживяват до дълбоки старини. Изобличават ги, после ги съдят. Но те отново се връщат към катедрите и трудовете си. Сякаш чувам жалките им оправдания. Нали всички тайни служби крадат история? И нима „Аненербе“ е единствената, която се е занимавала с щуротии? А вербуването на екстрасенси, а копаенето на „космически дупки“, а търсенето на портали към извънземното? Тайните са власт, дори когато самите те не съществуват. 

Налудният Химлер едва ли разбира това; за него да намериш Граала и да изтребиш цял народ са еднакво постижими задачи. Само верността не е константа. В последните дни на войната Верния Хайнрих предава и Хитлер. Тръгва без цел и посока с чужд паспорт, попада в британски плен и още на първия разпит признава кой е. После сдъвква скрита капсула с цианкалий. За разлика от Ото Ран могъщият уж Хайнрих Химлер умира някак несръчно. 

Може би хората се познават в смъртта си. Или след нея. Няма да повярвате, но тъкмо Ран вдъхновява образа на Индиана Джоунс. Дали младежът с лице на невестулка си е представял, че postmortem ще бъде причислен към добрите, че ще бъде изигран от хубавеляк като Харисън Форд, а най-талантливият режисьор на света, Стивън Спилбърг, ще слее в него археолога търсач на съкровища и каубоя прелъстител? И все пак идните поколения никога няма да си представят какъв е бил истинският Инди. Защото любопитството и слабостта на клетия Ото са съвсем друг филм. 

В него хепиендът е бяла тишина.