На 15 май 1925 г. Гео Милев изчезва завинаги, след като е извикан в полицията за „малка справка“. Три десетилетия по-късно един от палачите разказва подробно как протичали убийствата. Жертвата сяда, повежда се разговор, после двама мъже внезапно хвърлят на врата въже или тел – и дърпат в двете посоки.

Според някои историци така е загинал хан Крум. Българите удушвали най-изявените сред тях, за да ги пратят по-скоро на служба при Тангра.

Едва на 30, Георги Милев Касабов не просто се отличава, а направо блести. Последните му стихове носят необичаен ритъм и дух. Публицистиката е учудващо адекватна – достатъчно е да кажем, че през 20-те го занимава връзката между футболната публика и фашизма. Списанията „Везни“ и после „Пламък“ поразяват с модерността си. Литературната му критика е безпощадна: Гео Милев реже графоманите на салата.

​Междувременно в България мирише на смърт, нетърпимост и „вековната злоба на роба“. Крахът на Първата световна води метеж, погроми, терор. На 9 юни 1923 г. Стамболийски е свален с военен преврат и садистично убит, а неговите земеделци – разгромени. През септември се вдигат комунистите. И те са разбити, но на Велики четвъртък 1925 г. отвръщат на удара. Голяма част от българския военен и политически елит загива в атентата в църквата „Света Неделя“. Следват нови отмъщения, отляво и отдясно.