Когато първите сеизмични трусове бийтълмания разлюляват свободния свят между октомври 1963 и февруари 1964 г., сред милиони ревящи тийнейджърки, хлътнали до уши по четиримата младежи с moptop прически и Пиер-Карденови костюми без яки, се оказват и масмедиите. Те просто не могат да се наситят на Джон, Пол, Джордж и Ринго. Двамата основни композитори Ленън и Маккартни логично доминират публичните изяви на групата. Джордж Харисън предимно мълчи с миловидна физиономия и почти се слива с околния фон, докато не зададат някой въпрос и на него. Тогава отговаря сухо и кратко, с импровизирано остроумие от най-висш калибър. Бум! После отново се умълчава, отстъпвайки сцената на титулярите. 

Така се ражда образът на „тихия бийтълс“, както медиите го наричат и до днес. 

„Тих ли? Та той не млъкваше! И винаги беше чудесна компания!“, възкликва с широката си конска усмивка Том Пети по адрес на своя близък приятел и колега от Traveling Wilburys. „Джордж беше прекрасен и страшно забавен човек. Но не беше някакъв лигльо, нито мекушав. Не понасяше тъпаци! Обичах го като роден брат и продължава ужасно да ми липсва“, добавя американската рок легенда в същото интервю, състояло се няколко години преди самият той да ни напусне завинаги.