Бухал буха, сова грачи – доба за разузнавачи!“

Това е откъс от една забравена вече поема от Орлин Орлинов, която поради своята лирико-политическа перверзия от десетилетия тревожи и без това измъченото ми съзнание. Поемата разказва за група съветски разузнавачи, които проникват на българска територия през река Дунав след обявената от СССР на 5 септември 1944 г. война срещу България.

„Тих бял Дунав се вълнува – гумената лодка плува!“

Целта на разузнавачите в гумената лодка е да узнаят какви са настроенията сред българите по повод доста подло обявената война и какъв е бойният потенциал на гарнизоните по границата. Диверсантският колектив обаче не знае, че (според автора на поемата) многострадалният български народ е дълбоко възмутен от собственото си правителство – което пък е особено объркващо, предвид факта, че не българското правителство е обявило война на СССР, а обратното. Но поетът е категоричен за чувствата на народа:

„ – Муравиев няма пипка – срам за Плевен, срам за Шипка!“

„ – Вместо зноен гроздобер – на! Война с СССР!“

Разведката обаче не знае за тези топли братски чувства и излъчва напрежение, промъквайки се към близко село. От селото се носи необичаен шум, което допълнително притеснява параноичния разведчик с предполагаемо кавказки корени Мухрам. Той е убеден, че шумът се дължи на големия брой българска войска, струпана за отбрана по Дунава.

„Плохо! – тюхка се Мухрам – Гарнизонът е голям!“

След няколко подобни ялови перипетии се оказва, че няма никаква войска, а местните селяни празнуват приближаването на съветските войски и скорошното „освобождение“ от монархо-фашисткия гнет. Разузнавачите са вдигнати на ръце и включени в общата веселба.

В работата ни по темата за тайните служби не успяхме да постигнем такива висоти на абсурда, но поне се получи същински приключенски роман. Издирвахме Светия Граал, предотвратявахме покушения и войни, съблазнявахме наивни дипломати, отвращавахме се от доносници и предатели. Това ви чака и вас.

Бухал буха, сова грачи – доба за разузнавачи!