Когато става дума за една от най-страшните фигури в човешката история, мислите няма как да са радостни. Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин е самото въплъщение на злото в цялата му отвратителност и същевременно привлекателност. Да се лъжем на стари години е напълно неуместно. Злото е привлекателно. Десетки, може би стотици и повече милиони мечтаят за неговия инструментариум, чрез който да мъстят на всички и за всичко, независимо какво е то. Сталин е упование за низшите духом и челом, че там, където е текло (кръв) пак ще тече. Отново ще се разправим с лигавите интелектуалци, с разни Ахматови, Булгаковци, Шостаковичи или Майерхолдовци. Ще напълним сибирските архипелази с отрепки, дето си мислят, че са по-умни и талантливи от нас, унизените и оскърбените. Ще избиваме, прогонваме, разселваме цели народи, на които имаме зъб. Ще заличим от лицето на земята всеки, който е бил свидетел на изначалната ни нищожност. Ако куршумите свършат, наши верни приятели ще са гладът, студът, страхът, отчаянието. Както тогава, както в ерата на Сталин.

Напоследък става все по-явен опитът за поне частична реабилитация на едно чудовище, което е персонално отговорно за унищожението на неизброено, а вероятно и неизброимо количество съдби. И това е основната причина за появата на настоящото издание на L’Europeo. То побира малка част от сталинската вселена на скръб и смърт, но напълно достатъчна за представителна извадка.

Представителна извадка на злото в цялата му отвратителност и същевременно привлекателност.

Началото започва с края.