Случаят с бармана на хотел „Сейнт Джордж“, най-великия хотел в Близкия изток, беше такъв – той знаеше толкова много, на практика всичко, че някои биха нарекли невербуването му „най-голямата пропусната възможност“. Други – че е шеф на най-добрата тайна служба в света, защото при него идват най-добрите. В някакъв момент Али Битар, барманът, призна, че е сътрудничил на ливанските тайни служби, но по-скоро всички се съмняваме. Той служеше на всички. Али Битар беше барман в най-добрата тайна служба в света, бара на хотел „Сейнт Джордж“. И правеше каквото си поиска. И там оркестрираше, подреждаше и ръководеше всичко – какво повече да иска човек като кариера в тайните служби? Дори имаше влияние над мастър шпионина, шпионина на всички шпиони, Ким Филби.

Филби беше безупречен. Идваше всеки ден точно в един.

Маниери. Точният акцент. Опасен чар. Заекваше, което донякъде умиляваше хората, те подсъзнателно му помагаха, а той беше открил, че това е разоръжаващото му оръжие. Носеше на алкохол както никой друг агент по онова време. Сигурно наистина е бил руснак, нищо че родословието подсказваше друго. Като член на „Петорката от Кеймбридж“ и редовен посетител на най-великия хотел в Близкия изток, със запазено място на бара, Ким всъщност беше еманацията на тайните служби, двоен агент, джентълмен, изкусен шпионин, служил на британци и руснаци, повече на последните, по-малко на първите. 

Навярно само Али можеше да каже с точност.